понеделник, 25 февруари 2013 г.

Зима 2012/2013 - опит за Мальовишки траверс (втори)

На 17-ти февруари (неделя) си изпратих първата група туристи за 2013-та - осем много симпатични франсета, след осем чудесно прекарани дни по пътеките, потоците и пистите на Витоша и Рила. Казахме си "Чао!" на летището, откъдето запраших в посока Самоков. Моите чуждестранни подопечни отлетяха с раниците си обратно за Париж, а аз предишната вечер бях натъпкал моята за ново приключение - към връх Мальовица. На хижата вече ме чакаха Сашо Пенков - алпинист и професионален фотограф (Банско Филм Фест, Дни на предизвикателствата), приятелката му и моя колежка-водачка Теди Маркова, както и нашия съратник от катерачната стена в СУ Дамян. В две свръзки (Сашо и Теди напред, след тях аз и Дамян) бяхме запланували алпийски траверс. Преди 20-на дни, лавинната опасност осуети първия ни опит още преди старта - и вместо това решихме да покатерим на чудните пясъчници над с. Боженица, Ботевградско. Този път, окуражени от стабилния сняг, стартирахме в пет сутринта на следващия ден, понеделник. Вечерта ми беше унило (въпреки щастливия следобед с франсетата :) и не се усещах в тонус за снежно-скални авантюри, но в утринния мрак се събудих бодър, въпреки петте часа сън, с укрепнал дух.


(снимка: Александър Пенков)
Поглед към траверса, частта между вр. Безименен и вр. Орловец. Рано сутринта времето изглеждаше благосклонно.

Угасихме челниците малко след Втора тераса, а в началото на изкачването по зимния път, вдясно от Еленино езеро, започнахме подсичане в посока североизточния ръб на върха. Снежните склонове се смениха със скални пасажи, частично обрасли с туфи трева, тук-там и хвойна. Теренът все още минаваше за лесен. Така продължи, докато не стигнахме до мястото, където ръбът завива на юг. Там, на високо, вятърът от всички страни засипваше със снежен прах скалите - по-късно Сашо сполучливо ги оприличи на снежни гъби. Снегът скриваше възможните цепнатини и издатини, удобни за осигуровка, а същевременно склоновете откъм Урдиния циркус все повече заприличваха на отвеси... Пънейки се на една от "гъбите", вътрешно се благодарях поне на факта, че нямаше силен вятър. Само той ни липсваше, и без това мъчно пазех баланс с нелеката раница, приготвена за бивак тази вечер.


(снимка: Александър Пенков)
Облаци настъпват от юг! В основата на кадъра се мяркат две "мушички" - това е нашата свръзка!

Недалеко пред нас Сашо триумфиращо извика, изкачайки обратно на ръба, след изкатерването на един по-труден пасаж. Скоро и нашата свръзка стигна дотам, тръгнах нагоре... И както казват - ни напред, ни назад. Налагаше се да балансирам разкрачен, докато пред мен зееше пропаст. Пътят ми, наляво и нагоре, минаваше по малка стръмна плоча. Не без усилие и балет-майсторство се извъртях към нея и стъпих. Принуден да ползвам сечивата само за баланс, аз пренесох тежест напред... И единствената ми сигурна стъпка поддаде, зъбите на дясната ми котка заораха.


(снимка: Александър Пенков)
По-близък кадър: с Дамян вече наближаваме връх Мальовица.

С мъка приемащ реалността, че скоро въжето може да се опъне под тежестта ми, аз почувствах безсилие в най-сюблимния момент. Това отприщи гняв и вън от себе си, изревах от бяс. Вместо мен обаче падна Дамян - извика "Падааам!" и се свлече назад. Бяхме жива трагикомедия! Успях все пак да продължа нагоре и осигурих партньора, който за наша радост преодоля пасажа сравнително лесно. Скоро бяхме на върха, където ни отдавна ни чакаха мръзнещите Сашо и Теди. Ударихме по една прегръдка, като същински хималаисти след грандиозно алпийско постижение! Дамян стана спонсор на награждаването - поделихме си една вафла.


(снимка: Александър Пенков)
Теди е на метри от върха. Назад, по-долу, напредва и нашата свръзка.

Не се радвахме дълго на преминатия североизточен ръб, защото от югоизток заприиждаха облаци, предвождани от умерен, но мразовит вятър. Трябваше да вървим точно насреща му, с надежда скоро да си отнесе облаците, пък ако ще да продължава да ни замярва със сняг. Напът за Петлите, подминахме зимното слизане към Втора тераса и някъде преди Безименен връх Сашо пръв изрече на глас желанието да прекратим траверса. На някои от нас ни мръзнеха ръцете, а аз лично изпитвах известна несигурност в способностите си, при сегашните обстоятелства. Разбира се, решаващ беше факта, че от четирима ни само Сашо беше правил траверса - при това, през лятото. Зиме, в условията на гъста мъгла, рискът ставаше трудно управляем. Под Еленино езеро срещнахме група швейцарски скиори, а на Втора тераса, под Червената стена, седнахме да хапнем. Планът ни беше да продължим към заслон Гранитна вода (БАК), да нощуваме там и да видим дали във вторник Рила няма да ни подкрепи. Оказа се обаче, че настроенията клонят обратно към хижа Мальовица - което веднага породи въпроса защо ядем на снега, докато ни духа вятъра? И си поехме надолу...


(снимка: Александър Пенков)
Трудното за днес мина, така че на преден план минава доброто настроение.

На следващия ден все така духаше и валеше сняг, та чак късно сутринта се решихме да излезем. Упътихме се към учебните скали, вдясно от Куклата, където си устроихме dry-tooling лагер. Теди я болеше глава и че се върна в хижата. Ние тримата качихме три тура на ниските стенички там, чиито сухи скали много предразполагаха да ги хващаме и с ръце, докато основно боравим със сечивата. Зимното катерене на сухо провокира съобразителността, баланса и способността да се "работи" фино - така че и удоволствието не закъсня. Дойде ранния следобед и ние се застягахме за слизане към ЦПШ. Хижарят Байно с усмивка рече, че тази зима никой не е успявал да премине Мальовишкия траверс. Не че ни тресе състезателна треска, но определено ще наминем да се пробваме пак!

Няма коментари:

Публикуване на коментар