понеделник, 6 юни 2011 г.

Рила през февруари / Rila in February

С моя колега Киро Лефтеров водихме за един уикенд румънска група със снегоходки, подготвяща за се връх Елбрус (5642 м), Кавказ. Минахме по Зелени рид и нощувахме в хижа Иван Вазов, намираща се точно между 7-те езера и Рилския манастир. Същата вечер направихме и изкачване към близък връх над хижата, откъдето залезът беше изключителен! На другият ден бяхме запланували минаване по-близо до 7-те Рилски езера, но поради мъглата и лавинната опасност решихме да се върнем обратно по вчерашния маршрут. Това ми беше първата група за 2011! =)

With my colleague Kiril Lefterov, we leaded for a weekend Romanian group with snowshoes. They needed to prepare for Elbrus summit (5642 m), Caucasus. So they came to Rila mountain for a training! We passed over Zeleni Rid (The Green Hill), reaching hut of Ivan Vazov, situated just between 7 Rila lakes and Rila monastery. Just before the night, we climbed a peak, near to the hut. From there we watched the sunset, truly exceptional one! For the next day we planed to pass closer to the 7 Rila lakes, but the fog and the avalanche danger pushed us to change our mind. So we decide to use the yesterday's path. My first hiking group for 2011! =)
Запознаваме се първата вечер, докато вечеряме в хотел "Калина" в с. Говедарци. / We're introducing each other, while having a dinner in "Kalina" hotel in Govedartsi village.

Ето красив изглед от чудесната механа на хотела ни. / Here's a beautiful photo from our hotel's tavern.

На сутринта колегата Кирил разяснява маршрута за деня... И приема въпроси всякакви =) / On the morning my colleague Kiril is explaining the route. Also, he answers any questions =)

Малката хижа Вада се намира в началото на съботния ни преход. / The small hut Vada is situated in the beginning of our Saturday's route.
Ето я Вада и отвътре, с единствените й жители в момента. / Here's the hut from inside, with its present inhabitants.
Ето затова сме тук! Красотата на зимна Рила. / That's why we're here! The beauty of Rila mountains in winter times.
Кан-кан дори и в планината - щом има желание... / Playing can-can in the mountain - the wish is everything...
Напред към целта! /Heading the goal!

Страшно, красиво... Незабравимо? / Scaring, spectacular... Unforgettable?

Ето го и нашия дом за тази нощ - хижа Иван Вазов. / And here's our home for this night - hut of Ivan Vazov.

Бързо изкачване преди вечеря, на фона на залеза - и още по-бърза снимка, преди да ни е издухал вятъра! / Quick ascent before dinner, with the sunset behind - and even a quicker picture, before the wind to blow us away!

Уютната хижа по време на вечеря. / The cozy hut during our dinner.

Радваме се на добре изкарания уикенд! =) / We're happy with this well spent weekend! =)

Щом има цел, ще се намери и продължение напред... / If there's an aim, we'll find a way forward...

сряда, 23 февруари 2011 г.

Малката Руй планина (The little Rui mountain)

За един ден направихме разходка до тази недотам известна българска планина. На около 80 км от София, досами сръбската граница, се издига малката гранична планинка. От с. Зелениград поехме нагоре, първо по черен път, после по пътека, а сравнително рано - и без пътека. Минахме покрай хранилка за диви животни (опасявах се да не се натъкнем на глигани там), след което следи от човешко присъствие имаше чак на върха - кота, поставена от Българското географско дружество през 1921 година, както и празна бутилка от сръбското Зайчарско пиво :)
За шест часа успяхме да се върнем обратно при колата след което, под звуците на музиката на Лучано Павароти (доста пасваше) си тръгнахме към София.

In one day we made a trip to a Bulgarian mountain, which is not very famous. 80 km from Sofia city, on Bulgaria-Serbia border, is raising Rui mountain. From village of Zelenigrad we start hiking, first on a dirt road, then on a forest trail and soon - fully off-road. We passed by a constructed  wild animals' feeding place (there I was aware for meeting boars) and after that we saw human traces right on the top of Rui (1706 m). It was a sign, set by the Bulgarian geographic society in 1921. There we also found empty bottle of Zaichar beer, therefore Serbian tourists also visit this mountain :) For six hours we succeeded to climb up and to go down to our car; while listening Luciano Pavarotti (it fits so well!), we get back to Sofia.
Ето тези малки приятелчета ни посрещнаха в село Зелениград - в едно дворче преброихме поне 5-6 козлета и агънца! These little friends welcomed us in village of Zelenigrad - in a small yard we saw at least 5-6 goat-lings and lambkin.
Началото на похода; скалите пред нас заобиколихме отляво, по черен път. После поехме нагоре по пътеката, която също не се оказа дълга, уви... The beginning of the trail; we evaded them on left, using a dirt unpaved road. Then we started hiking up, on a narrow forest path, too short for our regret.
Снимка пред панорамата :) Поспряхме на тази скаличка, докато се изкачвахме нагоре. Все още следвахме пътеки, което не продължи дълго. A photo in front of the panoramic view :) This little rock was left from our trail, looking on west.
 
Поради липса на път нагоре, поехме по коритото на една рекичка. Там ни щракна и нашата ентусиазирана фотографка. Because we needed some path, we took this small river's watercourse. There we were found by our enthusiastic photographer.
Ето я и нея - над буковата гора и недолюбвания от нас клеков и къпинов пояс, из който с мъка си намирахме път. Тук вече сме на минути от върха. There she is - above the beeches and bushes, that made our hiking so painful at certain moments. Just some minutes till the top.

Доказателството, че действиелно сме били на българо-сръбската граница! Етикет от Зайчарско пиво, заснет като негатив, за по-голяма прегледност =) This is the evidence that we really were on the border! Label from a Zaichar beer bottle, shot in negative to be well seen =)
На няколко крачки от върха. Just a few steps till the top of Rui mountain.