понеделник, 26 ноември 2012 г.

Планинско бягане - Люляци, Габрово / Trail running - Gabrovo, Bulgaria

В началото на ноември един приятел от Габрово ме заведе да побягаме на любимо място, недалеко от града - местността Люляците. Идеята много ми допадна заради мястото и дългосрочните планове, които кроя по отношение на планинското бягане. Но нека започнем с малки стъпки =)

I the beginning of November a friend from Gabrovo, Bulgaria took me with his car to a favourite place of me, not far away from the town - a place called Lyulyatsi (The Lilac-shrubs). I loved the idea because of the place and my plans for trail running. But let us start with small steps =)

Обичайната ни спирка напът за Люляци - стара чешма край пътя, с вкусна студена вода.
Our ordinary stop on the way to The Lilac-shrubs - an old fountain, providing cold and delicious water.



На старта се срещнахме с ловна дружинка, та беше необходимо да им кажем да не стрелят по всичко, което се движи :) В издутата си малка раница бях сложил GPS, фотоапарат, вода, дреха... На шега питаха какво има вътре. Няма ракия, отговори бързо и сериозно моя човек!

On our start we met a group of hunters, so it was necessary to tell them not to shoot on everything that moves :) In my stuffed little backpack I've put a GPS, camera, bottle of water, a cloth... One of them jokingly asked what is inside. No brandy, respond quickly and seriously my friend!

Местните туристи (както винаги, на гастрономически тур) - на тях не им беше точно до бягане...
The local tourists (as always, on a culinary tour) - they weren't exactly in a mood for running...

Започнахме полека, после често спирахме за почивки. Възползвах се от тях, за да правя снимки и кратки видеа. Постоянно се сещахме за моменти от книгата "Родени да тичат" на Крис Макдъгъл. Направихме по-дълга почивка на една импровизирана пейка, близо до най-високата точка от днешния преход. Зад нас мина джип, боботейки, натоварен с ловни кучета. Скоро го последвахме и стигнахме до скална тераса и панорама на юг, към главното било на Балкана. Ние стояхме фактически е началото на Люляците, само че пътеката из местността не е твърде подходяща за тичане - нужно е човек постоянно да се навежда, за да избягва клони, бъркащи в очи, уши, нос и гърло... Експерти в това, макар и без медицинска диплома :)

We started slowly, often stopping for brakes. I used them to make photos and short videos. All the time we get in our minds episodes from Chris McDougall's book "Born to Run" - it was so fitting the moment! We made a longer brake on an improvised bench, close to the highest point for today. Behind us passed a growling jeep, loaded with hunting dogs. Soon we followed them, until we reached a rocky terrace, giving a panoramic view to South, to the main chain of Bolkan mountains. We stood on the place, from where begins The Lilac-shrubs. However, the place didn't offer great running trail - while being on it, you need to bow down all the time, to avoid branches that try to rummage in your eyes, ears, nose and throat... They're experts in that, even without a diploma from Faculty of Medicine :)

Това е началото на Люляците - скален масив с корона от тънки дръвчета, които напролет покриват чукарите с нежна обвивка от уханни цветове... Ама какво се превъзнасям аз, като вече няколко години подред пропускам цъфтежа!
That's the beginning of The Lilac-shrubs - a rock massif with a crown of tiny trees. Every spring those trees give the rocks a fluffy covering on redolent blossoms... Well, I shouldn't speak like this because I go late for the flowering the last few years in a row!

Последни моменти на припек, преди да се спуснем, тичайки, в горичката под масива.
Last moments for sun baths, before to head down, running, through the forest under the massif.

Някъде под скалната ни тераса някой шумолеше. Надвесих се и видях един възрастен ловец, седнал там. Напред по предстоящия маршрут, се виждаше по-млад ловец, застанал на открито. Като се надявахме, че са чували поговорката "Не всичко, което лети, се яде!", полетяхме по пътеката надолу.

Somewhere under the rocky terrace someone was rustling. I bent and saw an old hunter, sitting. In front of us, close to our trail, we saw a young man, standing. Hoping that both of them know the proverb "Not everything that flies is good to be eaten!", we flew on our trail down.

Зад дърветата, на горския път, се вижда автомобила на въоръжената ни компания :)
Behind the trees, on a forest road can be seen the car of our armed company :)

Благополучно се разминахме с ловците, приключихме със спускането и отново поехме нагоре. Разминахме се с няколко малки групи възрастни туристи по пътя, идващи от спа-хотела наблизо. Хората се радваха да виждат млади спортисти, отнесохме си доста поздрави.

We safely blew over the hunters, finished with the descending and started to move up again. After, we met a few parties of elder tourists, coming from the close spa-hotel. The people were happy to see young sportsmen around, we get many praises.

Кадри от почивка по време на изкачването.
Shots during a brake while moving up.

Детска площадка преди спа-хотела...
Children's playground, before to reach the hotel...

... А ето го и него, прокрадващ се иззад дърветата пред нас.
... And the spa-hotel itself, sneaking in, behind the trees in front of us.

Заобиколихме сградата и по горски път се върнахме до импровизираната пейка, където почивахме по-рано днес. Там вече ни чакаше награда - спускане чак до колата. Без много бавене се възнаградихме...

We skirted the building and, by using a forest way, get back to the improvised bench where we relaxed earlier today. There, a reward waited for us - descending till our car. Without any delay, we rewarded ourselves...

Видео от последните метри.
Video, showing our last meters.

Днес само седем километра - но е добро начало =)

Just seven kilometres today... But that's a nice start =)

Няма коментари:

Публикуване на коментар