Никола с част от инвентара, по време на траверса Добрила-Ботев, Стара планина'2011.
Планът беше да стартираме към 7:45 от обръщалото на трамвай №5 в Княжево - аз обаче тъкмо тогава се събудих, и то благодарение на Кольо! В моя случай, успиването се е доказало като основен противник на планинарството! Докато бързах към спирката на трамвая, получих съобщение от една приятелка: "Поздрави от трамвай №5 в посока центъра.". Ха така, заслужавам всичките ми приятели да станат свидетели на този резил!
Въпреки едночасовото закъснение, Никола не ме линчува - излезе от една чайна и ме посрещна с грееща усмивка. Бил щастлив с измислянето на нов алгоритъм тази сутрин, това ме спасило (той е математик). Накупихме си закуски и поехме нагоре.
Малко разсъбличане, че изкачването тъкмо започна!
Скоро към нас се присъедини самотна млада туристка, тръгнала към Златни мостове. И тримата стъпвахме по плиткия бял сняг с обувки, на раницата ми чакаха окачени два чифта снегоходки (лек реверанс към Кольо, който изтърпя успиването ми). На Мостовете се разделихме със спътничката, но се сдобихме с нов - миловидно кученце с ловджийска кръв. По стъпалата нагоре вече сложихме снегоходките и хапнахме набързо. От енергийните топчета, които бях омесил, оваляните в кокос се оказаха най-вкусни.
Кольо и нашата спътничка, която опита да излезе от кадър, но не успя :)
Скоро мъглата се разсея, отвориха се частични панорами към Балкана... Разходката ставаше все по-приятна. Пътеката подмина морените (нямах търпение да потичам по тях нагоре, но това ще почака до лятото).
Панорамка на север, ето и кратко видео от пътеката:
(видео)
Стигнахме до х. Кумата - изненадващо поддържана и приветлива отвън ми се видя! Решихме да не влизаме, а да "хванем" жалоните, извеждащи чак до Черни връх (218 са на брой).
Пред хижа Кумата.
Влязохме в гора и скоро загубихме металните стълбове, така че се задоволихме с пътеката. При стара изоставена сграда пътеката и жалоните пак се събраха. В голямата бетонна постройка се валяха на купчини ски и ски-обувки. Дървената ламперия на места беше откъртена, там създаващото уют, лакирано в жълто дърво, отстъпваше на сивия бетон, особено потискащ сега в студа.
Видеото показва добре в какъв вид е мястото...
На горния етаж намерихме напълно функционално спално помещение, явно поддържано на солидарен принцип от преминаващите планинари. В малка стая срещу него се пооблякохме, че вятърът навън вече загатваше за това, което ни чака на билото.
Нашият четириног приятел вече потреперваше, но отново ни последва. Поехме по открития склон, на изкачване към платото. Започнахме мъчно, често снегът ни устройваше "капани" и вместо да се стъпва стабилно, ние затъвахме всред хвойна. Затова търсехме места, където снегът имаше форми, шлифовани от вятъра - и съответната твърдост.
Гледка към пътя напред от нашата "съблекалня".
По дългия път към платото... И кадри оттам.
В малък заслон, 70 жалона преди върха, Кольо предложи да хапнем. Там хранихме последно и нашия четириног спътник. За мое успокоение, той не продължи с нас; дано само се е върнал по живо, по здраво...
Гнездо, свито на вътрешно прозорче.
С приятно натежали стомаси, напускаме заведението за бързо хранене =)
На върха чайната беше заключена, така че се задоволихме с наровете в предверието. И там не се бавихме, защото в потрес разбрахме колко е часа - 16:30!! Набързо се "опаковахме" и заслизахме надолу. Имахме дискусия по кой път да продължим - Никола предлагаше да се смъкнем директно по морените към ски-пистата, но за мен този пряк път криеше рискове. Камъните и дупките между морените бяха така големи, че човек рискуваше да хлътне някъде целия, дори по време на дълбок сняг... Какъвто сега нямахме - ето видео от дискусията в предверието. В мъглата и сумрака видяхме следи от снегоутъпквач (рак-трак) и ги последвахме. Добре, че тръгнахме по тях, при все че обикаляха по пътя на джиповете.
Голи връх, х. Алеко, ски-писта Лале-1... И пътеката за кв. Симеоново.
Вече сме в гората над кв. Симеоново.
Тук вече не духаше изобщо, така че малко ще се разсъблечем...
След неприлично голям късмет с градския транспорт скоро ядяхме хлебчета с дъхави портокали, в подлеза до Университета. А малко след това пък си казахме "Наздраве!" с приятелите от АПХ.
Добре запълнен ден, дума да няма...
