Englishmen on bikes! / Англичани на колела!

Реших да публикувам истории и от по-ранни пътувания, защото си заслужават разглеждането! =)

I decided to publish reports from old travelings, cause it's worthy to take a look at them =)


В началото на юни'2011 група млади англичани пристигнаха в София на ергенско парти. Потърсиха си вело-приключение за един ден, през сайта на наш планински водач. Той обаче беше зает и ги препрати към втори. Вторият също не можеше точно тогава да отреагира... И така удари моя час! :) С шофьора и вело-механика Илко натоварихме колелетата на специализирано ремарке, закачено за буса ни. Така приготвени, взехме туристите от хотела им и поехме към с. Железница. Оттам, по стария Рилски водопровод (известен още и като Панорамния път) се пуснахме с колелата към кв. Бояна, където ни чакаше нашия бус. Така загряхме добре за вечерта, която изкарахме по клубове и дискотеки в Студенски град, после в центъра на София... Но ето и малко картинки към разказа:

In the beginning of June'2011 a group of young Englishmen came to Sofia on a party before wedding. They were looking for one-day bicycle adventure and they found the web-site of a colleague of mine. He was busy at that time, so he gave them the coordinates of another colleague of ours. But he was also busy so... My hour came! :) With the bus driver and bicycle mechanic Ilko, we put the bikes on a especially designed trailer. After getting prepared, we picked up our Englishmen from their hotel and went to village of Zheleznitsa ("made of iron"). From there we took the bikes and following The Old Rila Water Suply Tube (also know as The Panoramic Trail), we descended to district of Boyana. There we met the bus again. This was a good training for the upcoming evening, which we spent in clubs and discotheques in Sofia... And some pictures with the story:

Започнахме да набираме височина по открития и каменист, на места стръмен път. За мой късмет туристите ми имаха здрави нерви, така че този дискомфорт им понесе леко.

We started to bike on a rocky steep road. For my luck, the tourists had strong nerves, so we passed easily this challenge.

Щом стигнахме до пикник-зоната над Железница свихме остро надясно, за да продължим по Панорамния път, виещ през гора.

After reaching the picnic-area above Zheleznitsa, we took right and continued on The Panoramic Trail.

На трите горни снимки се вижда групата, при първата ни почивка. Тъкмо бяхме пресекли една рекичка, отвъд която спряхме. Направихме няколко снимки, хапнахме по нещо сладко и завъртяхме педали нататък. Пътят ни все така се виеше през гора, с изключение на няколко горски кръстопътища. От тях се откриваха чудни гледки на север, местата предвидливо бяха оборудвани с масички и пейки.

On these three pictures above the group is seen, while taking the first brake. We stopped just after crossing a creek. We made some photos, ate some sweeties and fruits, then headed forward. Our way passes through a forest, despite some crossroads. On those junctions we enjoyed marvelous views on north, someone had the great idea to put benches and chairs around us.

На около половин километър под нас, на обширна поляна, двама парапланеристи опитваха да излетят. Погледахме ги, после продължихме напред. Много удобен маршрут за релаксиращ планински вело-преход! Губи височина полека, докато достигне с. Бистрица. После става по-екстремно :)

A half kilometer below us, on a large meadow, two paragliders was trying to fly out. After watching their efforts, we continued on our trail. This is a very comfortable mountain bike tour! You loose height a little by little, until reaching the village of Bistritsa ("cristal clear water"). After, the terrain gets more extreme :)

След като се наобядвахме при беседката и попълнихме водните запаси, се започна придвижване по своеволния път, водещ към кв. Бояна - ту катерене, ту спускания. На места се налагаше и слизане от колелата, иначе нашето приключение беше заплашено да се превърне в оцеляване! Нагоре-надолу, нагоре-надолу... Така до Бояна!

After having our lunch here, around the wooden pavilion, we replenished our water reserves and started again. This is the way to Boyana town - you have to accent, than to descent, again and again... On certain places it's also needed to leave biking and start walking - otherwise the adventure can be easily turned into survivor! This way, we reached Boyana.

Някои релаксират...

Some guys are relaxing...

... Други пък се забавляват, докато ги снимат! :)

... Others are having fun, by picturing them! :)

В даден момент решихме, че веселбата трябва да продължи и по-късно днес. На въпроса им къде човек може да се потопи в нощния живот на София, им казах: "Студенски град!". Речено-сторено. Започнахме с механа (имаше жива родопска музика), продължихме с дискотеки. Първия клуб беше празен, в другите пускаха само поп-фолк, който не им се понрави много. С един керван таксита се прехвърлихме в центъра, където попаднахме на точното място! :) След веселба почти до зори си казахме "Чао!".

We decided, that our party should continue after the bicycle trek ending. Their question was where you can dive into the Sofia's night life - and the answer surely is "Students town!". So we did. Started with a traditional Bulgarian tavern (live music included), continued with discotheques. The first disco was nearly deserted, in the rest they played just Bulgarian pop-folk, which wasn't that pleasant to my guys. We made a quick transfer with a few cabs to the city center, where we jumped on the right place! :) After partying till 4-5 am, we said "Goodbye!" to each other.

Japanese trekking group / Японска планинарска група

Реших да публикувам истории и от по-ранни пътувания, защото си заслужават разглеждането! =)

I decided to publish reports from old travelings, cause it's worthy to take a look at them =)



В късната пролет на 2010-та имах щастието да бъда планински водач на група японски туристи. Разходихме се в Стара планина и Рила, с отбивки по пътя (като тази на открития пазар в гр. Костенец). Уви, случихме дъждовни дни, но въпреки това пътешествието ни мина с приповдигнат дух. Групата беше сплотена, нашият екип също беше задружен - шофьор, екскурзоводка (Лиляна Дянкова, която предостави и снимките, публикувани тук), водач и помощник-водач. Японската група също имаше водач.

In the late spring of 2010 I had the pleasure to guide a group of Japanese tourists. We did treks in Stara planina and Rila mountains, also short visits along the way (like the open market of town of Kostenets). Alas, we had rainy days. Despite this, the journey went on high spirit. The group was united, so was our team - a driver, city guide (This is Lilyana Dyankova, who also granted me with the photos, published here), mountain guide, assistant guide. Our clients also had a guide.

Не знам дали това е типично за японските туристи, но тези хора бяха пословично дисциплинирани - винаги идваха на закуска 3 минути по-рано от заложеното по програма, а по време на преходите представлявахме една по войнишки стегната колона.

I don't know if this is typical for the Japanese tourists, but these people were absolutely disciplined - they always came on breakfast 3 minutes earlier. On trail, we represented a true soldiers' column - one after the other!

На тази снимка виждате двама мои помощници - Никола (също планински водач, по професия математик) и Фуруно сан (водач на японската група). Малко по-късно разбрах, че той всъщност е собственик на агенцията, продала пътешествието на нашите туристи... Което автоматически прави мен негов помощник, всъщност.

On that picture you can see two of my assistants - Nikola (on left, with the gray-black backpack) and Furuno San (with the red backpack). I bit later I was told, that actually Mr. Furuno owns the agency, that sold this trip to our tourists... Which automatically makes me his assistant, actually.

Тук, напът от гр. Калофер към х. Рай, открихме една хубава манатарка - Boletus edulis, чудна гъба! С дебеличкия си вид допълнително възбужда апетита!

Here, on our way from Kalofer (town) to Ray (hut), we discover a nice penny bun - lat. Boletus edulis, magnificent mushroom! With its rounded shape it stimulates well the appetite!

След разходката из Стара планина, ние продължихме към Рила. Тук сме на лифт "Ситняково" - горна станция, напът за х. Чакър воевода. Въпреки че беше началото на юни, лятната пътека за вр. Мусала беше още непроходима заради снега. Така че си спретнахме ходене в по-ниската част.

After the walk in Stara Planina, (Balkan mountains) we continued towards Rila mountains. The shot is made on "Sitnyakovo" chair lift, upper station, on our way to Chakar Voevoda hut. Regardless of the warm time, the summer path to Musala peak (2927 m, highest on Balkans) was still impassable due to snow. So we made a low altitude walk.

Малко по малко откривах личността на Фуруно сан... Той се оказа водач на експедиция до Еверест, завършила успешно! За мен беше удоволствие да работя заедно с опитен катерач и организатор на туристически пътувания като него.

Slowly I discovered the full portrait of Furuno San... He is actually an Everest summiteer, experienced climber and treks organizer that I had the pleasure to work with.

Това беше група-мечта! След изпълнението на програмата се върнахме в София, където за един ден бях далеч от тях... И ми долипсваха! На следващия разгледахме града и ги изпратихме. Вече мечтая за нова японска група! ^_^

It was a dream-group! After finishing with the program, we arrived in Sofia, there I was away from them for a day... And I started to miss them badly! On the next day we made Sofia city tour, then departing from Central railway station. Since then I dream for my next Japanese hiking group!! *^_^*

Рила през февруари / Rila in February

С моя колега Киро Лефтеров водихме за един уикенд румънска група със снегоходки, подготвяща за се връх Елбрус (5642 м), Кавказ. Минахме по Зелени рид и нощувахме в хижа Иван Вазов, намираща се точно между 7-те езера и Рилския манастир. Същата вечер направихме и изкачване към близък връх над хижата, откъдето залезът беше изключителен! На другият ден бяхме запланували минаване по-близо до 7-те Рилски езера, но поради мъглата и лавинната опасност решихме да се върнем обратно по вчерашния маршрут. Това ми беше първата група за 2011! =)

With my colleague Kiril Lefterov, we leaded for a weekend Romanian group with snowshoes. They needed to prepare for Elbrus summit (5642 m), Caucasus. So they came to Rila mountain for a training! We passed over Zeleni Rid (The Green Hill), reaching hut of Ivan Vazov, situated just between 7 Rila lakes and Rila monastery. Just before the night, we climbed a peak, near to the hut. From there we watched the sunset, truly exceptional one! For the next day we planed to pass closer to the 7 Rila lakes, but the fog and the avalanche danger pushed us to change our mind. So we decide to use the yesterday's path. My first hiking group for 2011! =)

Запознаваме се първата вечер, докато вечеряме в хотел "Калина" в с. Говедарци. / We're introducing each other, while having a dinner in "Kalina" hotel in Govedartsi village.

Ето красив изглед от чудесната механа на хотела ни. / Here's a beautiful photo from our hotel's tavern.

На сутринта колегата Кирил разяснява маршрута за деня... И приема въпроси всякакви =) / On the morning my colleague Kiril is explaining the route. Also, he answers any questions =)

Малката хижа Вада се намира в началото на съботния ни преход. / The small hut Vada is situated in the beginning of our Saturday's route.

Ето я Вада и отвътре, с единствените й жители в момента. / Here's the hut from inside, with its present inhabitants.

Ето затова сме тук! Красотата на зимна Рила. / That's why we're here! The beauty of Rila mountains in winter times.

Кан-кан дори и в планината - щом има желание... / Playing can-can in the mountain - the wish is everything...

Напред към целта! /Heading the goal!

Страшно, красиво... Незабравимо? / Scaring, spectacular... Unforgettable?

Ето го и нашия дом за тази нощ - хижа Иван Вазов. / And here's our home for this night - hut of Ivan Vazov.

Бързо изкачване преди вечеря, на фона на залеза - и още по-бърза снимка, преди да ни е издухал вятъра! / Quick ascent before dinner, with the sunset behind - and even a quicker picture, before the wind to blow us away!

Уютната хижа по време на вечеря. / The cozy hut during our dinner.

Радваме се на добре изкарания уикенд! =) / We're happy with this well spent weekend! =)

Щом има цел, ще се намери и продължение напред... / If there's an aim, we'll find a way forward...

Малката Руй планина (The little Rui mountain)

За един ден направихме разходка до тази недотам известна българска планина. На около 80 км от София, досами сръбската граница, се издига малката гранична планинка. От с. Зелениград поехме нагоре, първо по черен път, после по пътека, а сравнително рано - и без пътека. Минахме покрай хранилка за диви животни (опасявах се да не се натъкнем на глигани там), след което следи от човешко присъствие имаше чак на върха - кота, поставена от Българското географско дружество през 1921 година, както и празна бутилка от сръбското Зайчарско пиво :)

За шест часа успяхме да се върнем обратно при колата след което, под звуците на музиката на Лучано Павароти (доста пасваше) си тръгнахме към София.

In one day we made a trip to a Bulgarian mountain, which is not very famous. 80 km from Sofia city, on Bulgaria-Serbia border, is raising Rui mountain. From village of Zelenigrad we start hiking, first on a dirt road, then on a forest trail and soon - fully off-road. We passed by a constructed  wild animals' feeding place (there I was aware for meeting boars) and after that we saw human traces right on the top of Rui (1706 m). It was a sign, set by the Bulgarian geographic society in 1921. There we also found empty bottle of Zaichar beer, therefore Serbian tourists also visit this mountain :) For six hours we succeeded to climb up and to go down to our car; while listening Luciano Pavarotti (it fits so well!), we get back to Sofia.

Ето тези малки приятелчета ни посрещнаха в село Зелениград - в едно дворче преброихме поне 5-6 козлета и агънца! These little friends welcomed us in village of Zelenigrad - in a small yard we saw at least 5-6 goat-lings and lambkin.

Началото на похода; скалите пред нас заобиколихме отляво, по черен път. После поехме нагоре по пътеката, която също не се оказа дълга, уви... The beginning of the trail; we evaded them on left, using a dirt unpaved road. Then we started hiking up, on a narrow forest path, too short for our regret.

Снимка пред панорамата :) Поспряхме на тази скаличка, докато се изкачвахме нагоре. Все още следвахме пътеки, което не продължи дълго. A photo in front of the panoramic view :) This little rock was left from our trail, looking on west.

 

Поради липса на път нагоре, поехме по коритото на една рекичка. Там ни щракна и нашата ентусиазирана фотографка. Because we needed some path, we took this small river's watercourse. There we were found by our enthusiastic photographer.

Ето я и нея - над буковата гора и недолюбвания от нас клеков и къпинов пояс, из който с мъка си намирахме път. Тук вече сме на минути от върха. There she is - above the beeches and bushes, that made our hiking so painful at certain moments. Just some minutes till the top.

Доказателството, че действиелно сме били на българо-сръбската граница! Етикет от Зайчарско пиво, заснет като негатив, за по-голяма прегледност =) This is the evidence that we really were on the border! Label from a Zaichar beer bottle, shot in negative to be well seen =)

На няколко крачки от върха. Just a few steps till the top of Rui mountain.

(Родопи) От Широка лъка към пещера Ледницата и после надолу. - (Rhodopes) Trekking from Shiroka laka to cave Lednitsata and then going down.

В края на ноември трима души направихме двудневен поход в Родопите. От с. Широка лъка се изкачихме до хижа Ледницата, където нощувахме (ходите ли натам, непременно поздравете бай Стоян от мене =). На другия ден слязохме по синята маркировка до главния път Девин - Смолян, като по пътя посетихме пещерата, дала името си на хижата. В нея успяхме да проникнем в галерия, побираща навярно 1000 души.

In the end of November me and two friends of mine, we did a 2-day trek in the Rhodopes. From village of Shiroka Laka we hiked to the hut Lednitsata (green marked trail), where we spent the night (please say hello to uncle Stoyan from me, if you're about to visit the hut =). On the next day we get back down, following blue marks, from the hut to the main road Devin - Smolyan. While going down, we visited the cave Lednicata. There we succeeded to enter a cave gallery, able to hold 1000 people.

(Започваме от Широка лъка - Starting from Shiroka laka)

(Изкачване по пълнолуние - Going up under a full moon)

(Възнаграждаващата камина в хижата - Rewarding chimney in the hut :)

(Чао на хижата и чичо Стоян - Goodbye to the hut and uncle Stoyan)

(В пещерата Ледницата - In the cave Lednitsata)

(Още една снимка преди да се приберем - Another photo before to get back)

Изкачване на най-високата достъпна точка в Родопите.

Това е вторият по височина връх тъдява - връх Широколъшки снежник, знаен от местното население като Карлък. Висок е 2188 м, само 3 м по-нисък от Голям Перелик. Ето малко снимков материал: